Археологическият музей в Созопол е разположен в старата част на града. Представя археологията, историята и културните традиции на над 2500-годишния град – от края на VІ хил. пр.н.е. до ХVІІ век. Созопол през античността е бил първата известна гръцка колония - Аполония. Днешен Созопол е включен под номер 8 в инициативата Стоте национални туристически обекта. От 1992 г. директор на музея е Димитър Недев. Сбирката му се развива в две насоки – археология (V хилядолетие пр.н.е.–XVII в.) и християнско изкуство (XVII-ХІХ век).

През 1961 г. Светият синод предоставя сградата на храма Св. св. Кирил и Методий за създаване на археологически музей, в който да се съхраняват непрекъснато откриваните артефакти от миналото на Созополския край. Днес музеят се намира в сградата на читалището в старата част на града на ул. „Хан Крум“ 2.

Най-забележителни са колекциите от каменни и оловни котви и щикове – ІІ-І хил. пр.н.е., древногръцки рисувани вази – VІ-V век пр.н.е. и антични и средновековни амфори – VІ век пр.н.е.-ХІV в.

В Археологическия музей може да бъде видяно алабастровото ковчеже, в което векове са били съхранявани мощите на св. Йоан Предтеча и малката кутийка с надпис на гръцки език, която разказва за пътя на мощите до остров „Свети Иван“

Сред най-впечатляващите находки в Десетата национална изложба „Българска археология” бяха артефакти от античния некропол на Аполония Понтика в местността Буджака на град Созопол. Ръководители на проучванията са били археолозите д-р Теодора Богданова от Археологическия музей на Созопол и д-р Маргарита Попова от Националния исторически музей. През миналогодишния археологически сезон там е била изследвана площ около 12 декара. Както посочва д-р Богданова, на територията на този огромен обект, най-интересното, което е било открито, е фамилна гробница с впечатляваща архитектура, предизвикала голям интерес сред колегията. Засега, въпреки голямото и интензивно проучване на гръцките некрополи на територията на България и Румъния, в античния гръцки свят такава гробница засега не е известна. По думите на д-р Теодора Богданова тя е предизвикала голям интерес, а също и находките, открити в нея:

Тя е помещавала седем погребения от два различни периода. Тоест, първоначално е изградена през елинистическата епоха, когато е била използвана като фамилна гробница. Вътре в нея са погребани седем души, тоест, цялото семейство. Има както възрастни хора – мъж и жена в централната гробна камера, очевидно главата на семейството, и още три гроба, които съдържат тленните останки на четири деца. Находките са керамични и стъклени съдове, теракотени фигури и златни накити, които бяха открити в единия от детските гробове: златна огърлица и златни обици тип „лъвска глава”, популярни през елинистическата епоха. Цялото това съоръжение е изградено и използвано от средата на трети век преди Христа до началото на втори век преди новата ера. Централната камера в някакъв по-късен период е била ограбена, гробовете са разрушени, но само тези в центъра. Явно това са успели да открият. И през Първи век след Христа това място е използвано отново за гробове. Открити са два гроба от римския период. Но тъй като те не бяха разрушени, това ни дава основание да считаме, че разрушаването и ограбването на елинистическата гробница е станало преди Първи век след Христа. Тоест, още в античността са ограбени. Явно тези хора са били доста богати, тъй като това, което е останало след тяхното ограбване, ни навежда на мисълта, че са били с доста богати дарове.

Очевидно се е знаело, че там е имало ценности и още на времето гробовете са били ограбени и разрушени. За щастие, детският гроб е бил донякъде в периферията на гробницата и е останал непокътнат за радост на археолозите.

Колкото до римските гробове, те са с кремация на място. В единия е бил открит златен венец в областта на главата. Става дума за мъж на възраст между 20 и 40 години, погребан с железен нож, с редки керамични и стъклени съдове. Особен интерес представлява находка в един от гробовете. Става дума за рядка релефна чаша, внос от древногръцкия град Пергам. Произведена е през І век след Христа. В България е известна само още една такава, намерена е във Варна. Украсена е с глави на Дионис, сцени на плодородие и благоденствие.

При спасителни археологически разкопки, организирани от Националния исторически музей в центъра на Созопол, на територията на националния археологически резерват „Античния град Аполония”, неотдавна бяха разкрити монументални архитектурни останки от фасадната отбранителна стена на Аполония Понтика, с главния вход на крепостта. Стената е запазена в много внушителни руини. Във височината те достигат до 12,50 м, с което Созополската крепост се нарежда сред най-добре запазените крепости по българските земи.

С направените открития, финансирани от НИМ и Фондация „Созопол” на созополчани и гостите на града се предоставя още един културен обект, в който е отразена голяма част от историята на града. Обектът ще се приведе в необходимия за туристическа дестинация вид чрез консервационно-реставрационна и благоустройствена дейност по проекта, както и осигуряване на достъпна среда за хора със специфични възможности.

Къща-музей Александър Мутафов започва да действа като музей през 1976 г в Созопол. Официално е открита за посещения през 1981 г.

Работи с масло и акварел. С пастел изпълнява малки пейзажни мотиви, фигурални композиции из живота на рибарите.

Прекарва детството си в гр. Варна, учи във варненската Мъжка гимназия. Учи живопис в художествената академия в Торино (1899 - 1902) при Дж. Гросо и художествена академия в Мюнхен (1902- 1903) при Л.фон Льофц.

Сведения за невероятния труд положен от художниците - военни кореспонденти през Първата световна война се съхраняват в ЦВА, ф.40 - Христо Каварналиев - художник при флотата е нарисувал от 5 март 1917 г. 75 скици от Северния флот, 18 недовършени скици и 2 портрета на ген.майор Николаев; Георги Евстатиев от 1-ва дивизия. През първата световна война 1914 - 1918 г. живописецът Александър Мутафов също е военен художник.

За художниците - баталисти към Щаба на армията това e "война с четка в ръка" - Александър Мутафов рисува повече от 200 картини с масл. бои, акварели, молив изпратени в сп. "Отечество" и във военнокартографския отдел. На страниците на "Отечество" са отпечатани и Разрушенията във Варна от руското обстрелване -27.Х.1915 г.

Професор от 1921 до 1933 год. в Художествената академия в София. Член на дружеството "Съвременно изкуство" и един от основателите на дружество "Родно изкуство" (1919). Един от първите ни даровити маринисти - 20 те години ХХ в. През 1937 год. получава сребърен медал на Парижкото изложение за картината си "Синята лодка".

"Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна."

На 8.05.2005 във Варна бе пуснат в употреба илюстрован плик със стандартен таксов знак, посветен на 125 г от рождението на художника-маринист Александър Мутафов /1879 - 1957г./. Автор на проекта е Николай Младенов. На плика е представена рисунката на известния български маринист "Кът от Созопол", рисувана през 1935 г. Изданието е в тираж 3 270 броя.

Художествената галерия на Созопол, наричана още Картинната галерия, е създадена през 1991 г. Помещава се в сградата на старото училище „Св. Св. Кирили и Методий“ на едноименната улица в края на стария град, надвесена над скалистия морски бряг. Сградата е построена преди повече от век във възрожденски стил и е обявена за паметник на културата. Още от създаването си галерията е един от домакините на български и чуждестранни художници по време на ежегодни фестивал Празници на културата и изкуствата Аполония. Постоянната експозиция на Художествената галерия включва 287 произведения на живопистта и графиката, включително творби, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти. Те включват творби на известните созополски художници Яни Хрисопулос и Петър Катерков, на влюбения в Созопол Александър Мутафов - един от първите български художници-маринисти, както и на Георги Божилов-Слона, Г. Баев, М. Масларова, Елза и Владо Гоеви. В постоянната експозиция на Художествената галерия на Созопол участват и около 40 скулптури, изработени от мрамор, гранит, бронз, шамот, габро и дървопластика. Сред тях има творби на Николай Шмиргела, Георги Гьонев, В. Симеонов, П. Петров. Работното време на Художествената галерия на Созопол е от понеделник до петък от 10 до 21 часа. Намира се на ул. "Кирил и Методий" 78 в Стария Созопол.

• Водни лилии в природен резерват Аркутино
• Разходка с лодка по р.Ропотамо
• Ботаническата градина в с.Велика
• Древното светилище Беглик таш , край Приморско
• Разходка с лодка и пикник съчетан с риболов около о.Св.Иван
• Романтична екскурзия с корабче до Несебър